Началото

Около 10 000 г. пр.н.е. настъпва"селскостопанската революция" и променя обществата от номадските племена. Това води до отглеждането на домашни животни и използването на продукцията им. Млякото си остава най-ценния продукт. В древен Египет млякото и млечните продукти се пазели за царете, жреците и богатите.

В по-голямата част от историята хората не се интересуват от директната консумация на животинско мляко. Вместо това, първите млекари от плодородния полумесец го превръщат в кисело мляко, масло и сирене, защото горещият климат води до бързо разваляне на млякото. Един много факт трябва да се отчете - възрастните хора имат проблем с приема на лактозата и затова в началото се е давало само на децата. Aurochs, дивите предци на съвременните крави са обитавали големи райони на Азия, Европа и Северна Африка.


Млякото в древния свят

След изследване на остатъчни мазнини върху археологически находки, учените са открили, че неолитните фермери във Великобритания и Северна Европа вероятно са сред първите, които започват да доят добитък за човешка консумация. Млекопреработвателната дейност на тези европейски фермери може да е започнала още преди 6000 години. Според учените способността за адаптация на консумираното мляко е бавно натрупвано известно време между 5000-4000 пр.н.е. чрез разпространението на генетична мутация, наречена устойчивост на лактаза, която позволява на възрастните хора да могат да консумират млякото.

Макар и да има доказателства за опитомяване на едър рогат добитък в Месопотамия датира още през 8000 г. пр.н.е., отглеждането на млечни крави става приблизително през 3000 г. пр.Хр. Приблизително по това време отглеждането на крави става в Египет. Малко по-късно се появява и в Индия. Ведическата цивилизация, съществувала в Северна Индия от около 1750 г. пр.н.е. до около 500 пр.н.е. се е занимавала с производство на млечни продукти. А Старият завет описва "земя, в която тече мляко и мед" - Палестина като земя с изключителна плодовитост, осигуряваща всички удобства и потребности на живота.


Храна на боговете и царете

Комбинацията от мед и мляко е приемана в древността за божествена храна. Всички народи, оставили ярка следа в историята описват млякото като храна с особени качества. Проблемът с малката трайност води до производството на различни продукти - сирене, кисело мляко, масло. За сиренето се знае, че е използван стомахът на преживни животни, а киселото мляко е известно още от Древна Месопотамия. Персийски източници твърдят, че "Авраам дължеше плодовитостта и дълголетието си на редовното поглъщане на кисело мляко". В древните индийски записи комбинацията от кисело мляко и мед се нарича "храната на боговете".

Кухнята на древна Гърция е включвала млечен продукт, известен като oxygala (οξυγαλά), за който се смята, че е бил кисело мляко. Гален споменава, че продуктът се консумира с мед, подобно на начина, по който се консумира познатото ни кисело мляко днес. Най-старите писания, споменаващи кисело мляко, се приписват на Плиний Стари, който отбелязва, че някои "варварски народи" са знаели как "да сгъстяват млякото в вещество с приятна киселинност". Използването на кисело мляко от средновековни турци е записано в книгите на Диуан Лъгат ал-Тур от Махмуд Кашгари и Кутадгу Билиг от Юсуф Хаджиб, написани през 11 век.