Млечните продукти

В статията за млякото, ние ви разказахме, че исторически погледнато маслото е бил продуктът, който основно е бил получаван от млякото. Видовете масла, използвани за храна са много. Животинските и растителните се различават, но в старите рецепти могат да бъдат използвани както съвместно, така и поотделно. Тук ще разгледаме маслото, получавано от мляко, макар, че за шоколада се използва кокосово масло. Връзката на животинското масло с шоколада е, че то омекотява горчивия вкус и по тази причина се е използвало, заедно с млякото и подправките за подслаждане и сгъстяване на напитката и шоколада.

Най-ранните сведения са за козе или овче масло. Едрият рогат добитък е бил опитомен по-късно. На клипа сме ви показали различни рисунки за добиване на масло, както в древността, така и през Средновековието. За "биене" на маслото са използвани различни средства.


Древни начини за добиване на масло

Най-древните начини за добиване на масло се използват и в наши дни в някои региони на Африка и Близкия изток. Използва се кожа на коза, която се закачва на триножник и се разклаща по определен начин. Преди това се надува с въздух и след това запечатва. Течността заема половината от получения обем. Движенията водят до получаване на масло. Маслото се разваля по-бързо от сиренето, но пък запазва всички хранителни вещества на млякото.

Гърците и римляните са приемали, че маслото е храна на варварите и се отнасяли с пренебрежение към маслото. Плиний Стари твърди, че маслото е най-деликатната храна на варварите. В Индия се приема точно обратното - това е свещенна храна и се използва за ритуали. Приказката за детето Кришна, което краде масло, остава популярна детска история в Индия и днес.


Средновековие

В по-хладните региони на Северна Европа хората можели да съхраняват маслото по-дълго, преди да се развали. Скандинавия има най-старата традиция в Европа за износ на масло, която датира от най-малко от 12 век.

След падането на Рим и през по-голямата част от Средновековието, маслото е обикновена храна в по-голямата част от Европа - има слаба репутация и така се консумира главно от селяни. Маслото бавно става по-прието от горната класа, особено когато римската католическа църква от началото на 16-и век позволява употребата му по време на Великия пост. Хлябът и маслото се превръщат в храна за средната класа, а англичаните са спечелили репутацията си за либералното си използване на разтопено масло като сос за месо и зеленчуци. Популярна била употребата на маслото като средство за осветяване.


Силна консервация

Изключително интересна е историята на маслото, съхранявано в торфени блата. Маслото се поставя в специални барабани и се заравя в торф. Така то се съхранява за изключителен дълъг период от време. Такова "блатно масло" има силен вкус, тъй като то остарява, но остава годно за консумация до голяма степен поради уникалната хладна, безвъздушна, антисептична и киселинна среда на торфените блата.

Такова заровено масло е археологическа находка в Ирландия, съхранява се в Националния музей на Ирландия - представлява "сивкаво сирене - подобно вещество, силно втвърдено, не прилича много на масло и не се разваля". Тази практика е най-разпространена в Ирландия през ХІІ-ХV в. Приключва около 19 век. Вкусът е остър, без силен мирис. Подобно масло се произвежда в Африка, но там маслото се опакова в билки и специални листа.