История

Първото писмено споменаване на кленовия сироп от 1760 г. съдържа сведения, че в Канада растат кленове, даващи голямо количество полезен и освежаващ сладък сок, който се използва и за получаването на захар. До откриването на Америка от Христофор Колумб северноамериканските индианци използват кленовия сок като подсладител. След колонизирането на континента европейските заселници бързо развиват добива на кленов сок, и производството на кленов сироп и кленова захар.

През XVIII век обемът на поизводство на кленова захар намалява, поради увеличения добив на захарна тръстика и увеличеното производство на тръстикова захар, която е по евтина и се произвежда много по лесно от кленовата.


Особености

Кленовият сироп се класифицира според стандартите на Канада, Съединените щати въз основа на неговата плътност. Захарозата е с най-високо съдържания в кленовия сироп. В Канада сиропите трябва да се правят изключително от кленов сок, за да се квалифицират като кленов сироп и трябва също така да имат най-малко 66 процента захароза. В Съединените щати сиропът трябва да бъде направен почти изцяло от кленов сок, за да бъде означен като "кленов сироп", въпреки че градове като Вермонт и Ню Йорк имат по-ограничителни определения.

Кленовият сироп често се използва като подправка за палачинки, вафли ,френски тост ,овесена каша. Също така се използва като съставка в печенето и като подсладител или ароматизиращ агент.


Получаване

Варенето на сиропа е строго контролиран процес, който осигурява подходящо захарно съдържание. Сироп, варен прекалено дълго в крайна сметка ще кристализира, а ако е прекалено рядък, ще се развали бързо. Завършеният сироп има плътност 66 процента по скалата Brix ( хидрометрична скала, използвана за измерване на захарни разтвори).

След това сиропът се филтрира, за да се отстрани захарният пясък , кристалите, съдържащи до голяма степен захар и калциев малат. Тези кристали не са токсични, но създават "пясъчна" текстура в сиропа, ако не бъдат филтрирани. Този процес не се е променил много с времето.